ПРЕСА "THE BUDAPEST CONCERT" 2014

превод от френски Людмил Фотев

"В репертоара, само оригинални композиции на лидера: редуване на празнични ритми и цветисти мелодии... В целия албум се наслаждавамe нана големия дебел звук на Георги Корназов, с перфектно владеене на техниката на мултизвуците ...Това е наистина един от най-вълнуващите албуми през последните месеци."
CLAUDE LOXHAY, JAZZHALO, Belgium


"Перфектен албум! Замечтанa и успокояваща музика достига сетивата ни, красиви и възпламеняващи мелодични линии се взривят понякога в съзнанието ни. Лиризъм, балкански музикални елементи, сладки и очерователни мелодии, и в същото време несломима енергия ... Уникален и един вид магия в джаза."
ROBERT RATAJCZAK, LongPlay, Poland



"Корназов демонстрира впечатляваща си техника и широка гама от изразни идеи ... винаги предизвикателна и вълнуваща музика."
SCOTT YANOW, Los Angeles Jazz Scene



"Един модерен албум, пълен с живот, емоции и силни контрасти!"
PATRICK ŠPANKO, Skjazz.sk, Slovenie



"От дълги години българският тромбонист Георги Корназов разхожда квинтета си Хоризонти по всички ширини. Добре познат във Франция, Георги е и в зората на авантюрата на лейбъла Yolk с акустичната формация OLH на Жофроа Тамизие в 2001, както и дълги години част от Страда секстет на Анри Тексие заедно с китариста Маню Коджиа, друг стълб в Хоризонти. В „На Тони“ – началото на концерта им в Будапеща - например можем да открием следите от общото им съжителство в оркестрите на Тексие благодарение на изобилието от багри и равновесието в квинтет, блестящ в ритмично отношение с контрабаса на Марк Бюронфос и елегантните ударни на Карл Янушка. Семплият и пробивен почерк на Корназов напомня за балканските традиции без никога да се затваря в тях, а Коджиа си извайва въздушните нюанси, като в пухкавото Childrens’ Songs. Изданието е на Budapest Music Center (ВМС), което е гаранция за унгарския опит в топлия концертен запис от будапещенския фестивален джазфорум на ВМС през 2011, като това е вторият им албум за същия лейбъл след Вяра (2008). Хронологически, той е преди Сила, където за пръв път към квинтета се добавя и тромпета на Тамизие. „Вероника“ е дълбоко потапяне в репертоара на Хоризонти, изведено до слънчев разговор между музикантите. Хоралното свирене на Корназов е здраво споено с това на саксофониста Емил Паризиен, за да могат заедно да се изправят пред бурната китара без никога да се стигне до разрив помежду им. Първата част на албума изненадва с единството на групата начело с Корназов и лекотата, с която музикантите възприемат идеите му, да не говорим за безгрешната му техника: никога демонстративна, винаги част от общия наратив. Втората част е сюитата Будапеща, която директно ни препраща към изказа, даващ името на албума Сила. Едновременно е носталгична,но не по-малко е и томителна по столицата на бившата империя на брега на Дунав и на границата на Изтока и Запада. В „Плевели“ присъстваме на постепенно извайване с всеки следващ инструмент докато стигнем до обратното завъртане на Бюронфос и Коджиа. Усещаме втвърдяването на водещия замисъл в момента, когато Паризиен контрира рязко на наситената китара в „Balkan Spirit“ и дори във фанфаронското „Feux“ /"Огън". Със сигурност, най-завършеният момент на този истински прекрасен състав."
FRANPI BARRIAUX, CITIZEN JAZZ, decembre 2014

ПРЕСА "СЪЗНАНИЕ" JAZZMAN, ноември 2014

превод от френски Людмил Фотев

«С бразилския пианист Леонардо Монтана дуото оставя свобода на въображението за слабостта си към мелодиите и хармониите. Мощ и прецизен ритъм (Монтана), изпипан дъх и хармонии (Корназов) - каква неподражаема звукова му амплитуда има този тромбонист!»
VINCENT COTRO, JAZZMAGAZINE, ноември 2014


«Георги Корназов изрева с тромбона си. Ръмжане, жалби и гигантско мъркане, внезапни звукови експлозии, пресичани от неочаквани oбертонове, когaто гласът му добавя още някоя мелодична фраза в мундщука. Пиесите се следват без прекъсване и публиката рядко има време да аплодира или дори да си помечтае. Репертоарът му за момент ми напомня Долар Бранд, но и той като отправна точка се губи в цялостта,включваща и традиционни звуци и балкански блуз без наистина да може да бъде разпозната – лирична, разтърсваща, грандиозна, героична цялост, населена от Корназов с особен вътрешен гняв, едва усмиряван от някоя деликатна реплика на Леонардо Монтана. Тя е полиморфна, играе си с акорди, арпежи, акомпанимент, унисон, допълнителни мелодични фрази, които стимулират, коментират, контрастират. Богата е, оставайки на заден план от тръбището на подивелия тромбон, разкъсващ всичко живо, покрай което минава. Взаимодействието е еднопосочно, изключващо моменти на взаимно разнежване и магията на разменената нота и тишина, възможна при дуото. На момента съм грабнат от колективната възхита, но парче след парче се възправям срещу някой, който може да ви задуши с любов, гняв, възмута или ентусиазъм.»
FRANCK BERGEROT, главен редактор на JAZZMAGAZINE, юли 2015


«Напразно търсих, рових в паметта си, обикалях сред изпълнените с изненада рафтове обществените медиатеки, разпитвах старите мъдреци - дуата тромбон-пиано въобще не са бол. И за останалото, целият албум залага на редки неща. И най-вече задачата, която си поставят ГеоргиКорназов и Леонардо Монтана. От дуото наистина лъха екзотика: не всеки ден има такова взаимодействие в съвместното свирене на българин и бразилец. Но и двамата музиканти отдавна живеят във Франция, където сме оценили чувствителността им, самите те са имали доста възможности за среща преди излизането на "Съзнание". Единайсетте му пиеси, композирани и продуцирани от Корназов трябва да се възприемат като сюита. И след тези истории е време за музиката. Още с първите тактове пианото изригва в хармонични каскади - ясно е, от формализма няма да остане и следа. Всяко парче носи българско име, което определя цветността му: "Утрин" е топло, медно, пълно с надежди; "Очакване" е по-медитативно. Монтана търси в дълбините на струните си необходимия пулс, който да поддържа големия мелодичен замисъл на Корназов, едновременно пъргав и изпълнен с мекота. Чувството за ритъм на пианиста позволява на партньора му да увеличи ефектите на мундщука и сурдината, които променят тембъра за да му придадат дълбочина, като в оглушителното "Порив" - там тромбонът е като филтриран от потопа на отсечени акорди. В "Страст" ролите се уравновесяват, дори понякога се разменят, когато той се понася в бурен рев. Темата е просто светлина, която кръжи между двамата солисти, които видно споделят радостта си. Досега нито в квинтет "Хоризонти", нито в "Сила", записан в секстет, Корназов не е имал пиано. Като слушаме "Вечност" откривамеи близостта му с този инструмент, предизвикващ повече поетичност, отколкото сме свикнали. Представяме си квинтет "Хоризонти" обогатен с Монтана. След такъв хубав албум направо си е крайно време.» FRANPI BARRIAUX, CITIZEN JAZZ , janvier 2015




ПРЕСА «СИЛА», BMC
Records, "CHOCK" JAZZMAGAZINE, novembre 2013

превод от френски Людмил Фотев

«В този запис, където изпъква брилянтния аспект на тази витална музика Георги Корназов доказва, че не е нужно да загърбва джазменската си същност за да открие музиката на един друг свят. Той никога не демонстрира техническата си лекота, която поставя в услуга на интензивните си емоции, споделяни прекрасно от първокласните музиканти, напълно потопени в музикалната му вселена. Чисто удоволствие!»  PHILIPPE VINCENT, JAZZMAGAZINE


«Стилът на българския тромбонист, едновременно лиричен и галещ, но и дълбок и накъсан, съблазни както слушателите, така и музикантите му.» 
FRANPI BARRIAUX, SUN SHIP



«Корназов възкресява музика от изначалните пластове на дуалистичния свят, населен от особена енергия. Избягвайки неподредеността, тя остава на нивото на амбициите на композитора-тромбонист. Секстетът е създател на несрещана носталгия. Понякога тя ни хваща отвъд приглушените мелопеи на най-успешните им фрий-джаз акценти. Бързина и забавен каданс се редуват в звуковия спектакъл, изпълнен с многоточия в джаз-граматиката си. Строгостта на ансамбъла кореспондира с изключително инструментално богатство, където в кондензиран вид Корназов ни обогатява без въобще да се набива се науши.» JEAN-PAUL GAVARD, LES IMMORTELLES



«Музиката е прозрачна като несекващ ручей, който спокойно лъкатуши през тихи и безкрайни пейзажи. Формацията носи със себе си обединяващата естетика от всички краища на фолклора и традиционната народна музика, стигаща до най-оригиналните и инвентивни форми без да ги прави недостъпни. Това е умела сплав от фолклор, химни и завладяващи мелодии, отворени към най-свободните форми.» 
THIERRY GIARD, CULTURE JAZZ


«Слонски, но и деликатен, тромбонът не е от инструментите за масова употреба. Не може без вътрешен усет към дъха и към гласа за да си господар на силата и финеса. Корназов е сред онези, които успяват в нюансите на импозантната тръба. Ако се търси етикет за музиката на Георги Корназов, редактираната версия би била „смесица отзападен джаз  българска народна музика“, но това далеч не е всичко, защото субтилните композиции на Корназов не могат да бъдат сведени в един жанр. Съвременният му почерк черпи ерудицията си от класическата музика и бунта си от джаза. За пиесите са му необходими музиканти, умели в проникването, но и в канализирането на звука на неуморимия му цуг.»   LES MURS DU SON   

ПРЕСА  "ВЯРА", BMC RECORDS 2008 ★★★ JAZZMAN,  fff  Télérama 

превод от френски Людмил Фотев

“След “Старо време” през 2001 и “ С дъх на розово масло” през 2004, тромбонистът Георги Корназов представя нов етап на кариерата си на лидер, предлагайки великолепния си албум “Вяра”, което на български е и упование, надежда.” www.qobuz.com “Нов албум на прочутия български тромбонист Георги Корназов. ...Блестящото му чувство за композиция и оркестрация носи динамичен заряд. Тръгвайки от много красиви и доста прости мелодични фрази, Корназов очертава музикални пространства, развивайки нещо различно, родено в регистъра на оголените емоции и чувствително към духовите, които са в диалог или в унисон в един изчистен груув.”
JEAN-MARC GELIN,  LES DERNIERES NOUVELLES DU JAZZ 


“Музиката на “Вяра” е модерен джаз, аранжиран интелигентно, от типа музика, която ти се иска да слушаш отново и отново с най-голямо удоволствие. Мелодиите, композирани в контрапункт се редуват с части в унисон, за да останат задълго в паметта на слушателите. Музиката на Корназов заема цялата палитра на възможните настроения от мечтателната красота до яростната буря.”   CONCERTO  N°6 
“Георги Корназов чертае пътя си в посока красота благодарение на елегантния си почерк на композитор и аранжор. В албума си се е погрижил да уравновеси текстурите на тромбона, сопрано саксофона и китарата”
YANN MENS, La CROIX

"Увличаща музика, смес на всички европейски култури, започвайки естествено с тези на Източна Европа, но в лоното на джаза, който е постоянна референция. Успехът поставя “Вяра” сред дисковете, които стоят до сърцето.” NICOLAS BENIES, ROUGE- Hebdomadaire de la LCR 
“Новият му албум “Вяра” е най-личностната творба на джазмена. Той е в точния тон, цвят и дълбочина. Избягвайки изкуствения блясък, артистът създава чрез композициите и оркестрациите си гъвкави в по-голямата си част фигури. Като цяло може да се желае още малко лекота, но тази неравномерност се дължи на различните душевни състояния в основата на деветте парчета от албума. Въпреки това, през вълните на една странна звукова “лунна” светлина се появяват пронизващите ни ефекти на един създател, който знае как се прави и как се налага джаза - скромно, но непреклонно. Албумът е в раздел интимност, задушевност, влюбеност. Духовите не нарушават славянския и балкански полъх, дори обратното: всичко се появява в леки, но никога неглижирани краски – доказателство (ако потрябва), че Георги Корназов е завършен музикант – прецизен и оценяващ детайла без да се прави на безценен. Предпочита магията пред чара и тя действа.”   JEAN-PAUL GAVARD,  LES IMMORTELS


“Албумът е толкова хубав, че си изкушен да не казваш нищо повече. Но после си спомняш за удоволствието, което трябва да се сподели. Георги Корназов е вселена между България и Западния джаз, майсторска смес на неустоими мелодии прекарани през призмата на съвременността. Разчитащ на вдъхновени музиканти, тромбонистът оставя място за изражението на лиризъм, носталгия и интимна топлота. Величие на духа струи от музиката, която се отличава и с точност на израза, омесена с емоции.” YVES DORISON  


“С този албум Георги Корназов предлага модерен и много личен джаз. Културното наследство на Централна Европа е там за наше най-голямо удоволствие и то е съставна част от тази люлееща ни емоция. Георги Корназов създава ясна атмосфера, където напрежението никога не е чуждо, подобно на вълна, която всеки момент ще се разбие. Музикалните настроения увличат слушателя без да го пускат: релакс на границата на носталгията, редуван с дълги моменти на непогрешима ритмика. Албум, който е самата наслада! Качеството на звука е много добро. Той е едновременно лек и прозрачен. Материализира напрегната и невероятно раздвижена мелодика. Духовите са блестящи в израза си на комуникативна енергия. Възпроизвеждането е леко, но в никакъв случай не асептично и стерилно. Навсякъде се усеща материята и суинга. Работа, заслужаваща адмирации на артист, който ако още не сте открили, побързайте!”
LAURENT THORIN, HAUTE FIDELITE 


ПРЕСА  «С ДЪХ НА РОЗОВО МАСЛО» CRISTAL RECORDS 2004, ★★★ JAZZMAN 

превод от френски Людмил Фотев
«Ах, носталгия, когато ни обземеш! Георги Корназов знае своя сюжет и не изневерява, когато говори за разкореняване и за тъга към родината.От българската народна музика, на която той познава тънкостите и двойственоста (той е направил първите си стъпки до големия кларинетист Иво Папазов), джаза, хибридна традиция и двубой, ако това е, хиляди пъти прекомпозирани, тромбониста и композитора на 33 години знае да вземе най необходимото.Корназов композира със своята памет (Спомен), с песните и мелодиите от своето детство и намира точните думи. Композициите не са никога сълзливи, надминаващи лаконичния стадий на припомняне, такъв беше случая в неговия първи опус "Старо време", (четири звезди в, Jazzman преди три години). По малко "схванат" и по "непритеснителен" от колкото в предишния диск, отпечатъка на една избягала България въпреки това е още по-настоятелен, както в композициите, така и в инструменталните части-присъствието на кавалджията Красен Люцканов, народен инструмент срещан преди при Боян Зулфикарпашич и Жулиан Люро.На някои може да им омръзне тези репетиращи се нюанси, леко опиянени от една славянска душа, и от безсрамния кросоувър на "духовите", добре показани. Но това е предварително решение и може да се преодолее.Когато въпросните духачи имат бъбривоста и дивата енергия на Стефан Гийом и когато шегите на лидера са "пречупени" от китарата на Маню Коджя, готови сме да си затворим очите и да вземем първия влак за София.»  
JONATHAN-DUCLOS ARKILOVICH, JAZZMAN, octobre 2004 

"Вече добре вписани в музикалния френски пейзаж, композициите и аранжиментите на Г. Корназов са срещи между българската народна музика и европейската джазова култура. Понякога много възвишени, друг път много романтични и трогателни, винаги свирени с интензивна емоция, музиката на този наистина оригинален квинтет е за препоръчване."
"THIONVILLE MUSICAL ACTION", февруари 2006

"Корназов композира със своята памет, с мелодиите на своето детство и намира точните думи."
ДЖОНАТАН ДЮКЛО - АРКИЛОВИЧ, "JAZZMAN"


ПРЕСА  «STARO VREME» YOLK RECORDS 2001 ★★★★ JAZZMAN 
превод от френски Людмил Фотев
"Музика на разкореняване и на вкореняване, джазът не спира да афишира това очевидно противопоставяне. Двойственост, която тромбонистът Георги Корназов показва без замисляне чрез една от своите композиции - "ОКСИДЕНТАЛЕН ОРИЕНТ", толкова напомняща неговата родна България." Джазът, превърнал се в негов език, е отражение на разнообразие от влияния, които му дават едно безгранично богатство."   VINCENT BESSIERES, JAZZMAN, 2001 

"Георги Корназов разгръща своето богатство от красноречие в тромбона... Младостта на тези петима млади музиканти не им пречи да фигурират между няколкото най-търсени таланти в днешния френски джаз... Една възвишена душа."  JAZZ CLUB d’AUXERRE 

"От този оригинален звуков нюанс се освобождава една дива и красива енергия, сънища за големи равнини и приказни пътувания..." PANNONICA, NANTES 


"Квинтет разговорлив, изтънчен, силно лиричен, винаги готов да преобърне композиционните рамки, за да остави свободно място на индивидуалното вдъхновение, той смесва с голямо чувство за звукова алхимия изкуството за изтънчена форма, един подчертан вкус за мелодия и силен стремеж към импровизация." 
FRANCK MEDIONI, JAZZMAN